АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

История на Европейския Съюз

Символите на ЕС

Страни-членки на ЕС етапи на разширение

ЕВРОПЕЙСКИ КОНСТИТУЦИИ

КАК СЕ СТАВА ЧЛЕН НА ЕС

            1. История на Европейския съюз                          

 Идеята за единна държава, без граници и ограничения, разделящи и противопоставящи хората, е вълнувала европейците векове наред. Но едва в средата на ХХ в. всички опити за създаване на обща европейска държава се реализират. Още годините след Първата световна война има хора, обмислящи проекти, чрез които да се ликвидира завинаги войната като средство за разрешаване на конфликти. Тогава се чува и името на българина, който украсява идеята за световно обединение - Иван Динков. Той предлага създаването на единни европейски щати с общ европейски парламент. В края на ПСВ се популяризира и проекта на американския президент Уидроу Уилсън изложен в т.н. „14-те точки”. Опитите за реализирането на тези проекти се замразяват до средата на ХХ в. Положението на Европа след Втората световна война е почти безнадеждно, континентът е разорен, поделен политически, хората са обезверени, а надеждите им за бъдещето разбити. Точно тогава се повдига Въпросът за обединена и мирна Европа. В своята реч в Цюрих на 19.IX.1946 г. Уинстън Чърчил издига виждането  си за Обединена европейски щати, което следва да започне със създаването на Съвет на Европа. През 1948 г. се създава Организация за европейското сътрудничество, което ще осигури осъществяването на известния план Маршал. Това е исторически план, помогнал не само за излизането на Европа от следвоенната криза, но и на практика набелязва първите стъпки за една действаща интеграция в западната част от континента. Създаването на Съвета на Европа на 05.V.1949 г. е една от основните дати на Нова Европа. За пръв път се полага началото на политическо обединение на държави, основана на принципите за всеобщата декларация за правата на човека. Съветът на Европа очертава общите граници на европейско обединение. На 09.V.1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман, в реч, вдъхновена от идеята на Жан Моне, предлага обединяването на няколко западно европейски държави в икономическа област. Така започват обединителните процеси в Европа. През 1951 г. се създава  Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), чрез която се обединява пазара на продукцията от въгледобива и металургия. През 1955 г. на конференцията в местна Италия се взима решение за развитие на процесите за обединяване в Западна Европа, чийто резултат е подписването на 25.V.1957 г. на Римските договори за създаването на Европейска икономическа общност (ЕИО). Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург- страните основателки, предвиждат ЕИО общ митнически съюз. Създава се и Евроатом – обединение на страните членове в областта на развитието на ядрената енергетика изключително за мирни цени. Така Западна Европа се превръща в център на обединително движения. На 07.II.1991 г. е подписан Маастрихския договор, който влиза в сила от 01.IX.1993 г. С него се налага идеята за утвърждаване на европейската интеграция и отваряне на общността към страните от централна и Източна Европа. Амстердамският договор от 02.X.1997 г. налага и одобрява идеята за включване на нови членки в Европейския съюз. Точно тогава става по-реална   идеята за присъединяване на България. От началото на 90-те години процесите на интеграция в Европа се развиват с голяма скорост. Тези мощни миграционни движения за дълбоко вкоренени в развитите общества от Западна Европа и сега ние ставаме част от традициите и историята на ЕС.

 Горе

                         2. Символите на ЕС

 Знамето на ЕС-от 1986 г. ЕС има свое знаме, което се издига при национални и международни събития и церемонии. То съдържа корона от 12 петолъчки върху син фон.

Химн на ЕС е  „Одата на радостта” от IX симфония на Бетховен.

Паспорт на ЕС - през 1981 г. страните –членки в ЕС се договарят за общ вид на паспорта. Размерите му са 88мм на 124мм, с виненочервен цвят, с надпис „Европейска общност” и името на съответната страна. Масовото му приложение е от 1995 г. до 1999 г.

Ето как би изглеждал европейския паспорт, когато България стане член на ЕС

  Горе

        3. Страни-членки на ЕС етапи на разширение

Горе

Европейски конституции

         1. Европейски парламент

- основният законодателен орган, най- демократическата институция на ЕС;

- утвърждава бюджета на ЕС;

- контролира работата на Европейската комисия;

- в ЕП влизат депутати от всички страни-членки, групирани в политически партии; заседава един път месечно; седалището е в Страсбург.

         2.    Европейска комисия (ЕК)

- институция, която осъществява изпълнителната власт на ЕС;

- има широки правомощия за контрола на ЕС и служи за правилното прилагане на законодателството от страните-членки;

- броят на членовете е 20 комисаря, разделени в различни комисии, а техният мандат е 5 години;

- седалището е в Брюксел;

3.    Европейски съвет

- не е орган на ЕС, но има важна роля в ръководството на ЕС;

-  Европейският съвет се свиква най-малко два пъти годишно;

- състои се от държавните глави, министрите на външните работи и председателите на европейските комисии на членуваните в ЕС;

- председателството на Съвета и мястото на срещите се сменя на принципа на азбучния ред.

         4.    Съвет на министрите

- най-влиятелния орган, център на политически контрол в ЕС;

- притежават власт за приемането на актове: регламенти, решения и др.

- броят на членовете включва по един представител на държава-членка

- включва всички министри на външните работи в ЕС.

         5.    Европейски съд

- международен съд, който разглежда дела относно спорове между държавите-членки и спорове между Европейските институции;

- дава юридически мнения по международните договори;

- на всеки 3 години се сменя състав от 15 съдии;

- седалище в Люксембург.

Горе

Как се става член на ЕС

         Приобщаването към ЕС е сложен и труден процес и понякога може да продължи с десетилетия. Евроинтеграцията е свързана с изпълнението на определени критерии, приети на Европейския Съвет в Копенхаген през 1993 г. За държавите като България тези критерии са свързани с преобразуването на цялата държавна административна, а често и обществена сфера в тази насока. Различават се три групи критерии, свързани с:

	Стабилността на институциите, които гарантират демокрацията, върховенството на закона, човешките права и правата на малцинствата;
	Действащата пазарна икономика;
	Способността на страната да посрещне конкурентният натиск и пазарните сили в рамките на общия пазар.

Икономическите критерии поставят най-много предизвикателства пред страните кандидатки. Всяка година Европейската комисия подготвя доклади за готовността на страните кандидатки за членство. Най-големите безпокойства за тези страни, като България са дали ще може да прилагат общо европейско законодателство. Разширяването на способностите на администрацията е необходимо заради нуждата да се управляват ефикасно фондовете и помощите от ЕС. Напредъкът на всяка отделна страна зависи от нейните собствени успехи при осъществяването на политическите, икономически и административни реформи. А крайната дата за приключване на преговорите и прием в Съюза зависи от подготовката за пълноправно членство и базата на критериите от Копенхаген.

Горе