История на КЕВ                 

Започвайки учебната година, когато бяхме деветокласници, ни се съобщи, че съществува Клуб за Европейско възпитание, към който можем да се присъединим. Първото нещо, което може би помислих тогава, беше: “Е това вече е нещо различно, със сигурност ще се запиша!”. И сега, поглеждайки назад не съжалявам за нищо от това, което ни се случи за тези години. От самото начало нямахме точно определен план на действие, който трябваше да се спазва. Г-ца Светлана Енчева (нашата ръководителка) ни разясняваше новоизлязлата и новопопуляризираната информация за Европейския Съюз. Целта на тези информационно-образоващи часове бе да бъдем по-подготвени  с информация за издаването на вестник “Европа и ние”, който издаваме и до днес. Желанието на всички нас, членове на клуба, е да получим много по-силна и значителна информация и това може да проличи и от стремежа ни да превърнем кабинета по история в кабинет по евроинтеграция. Може би ще си помислите, че това е невъзможно, или пък нереално, но кабинетът и всичко, което направихме е факт, а именно информационни табла, имащи за цел да информират всички останали ученици, които влизат в кабинета за ЕС  и актуалното за него. Също така на тавана беше изрисуван флагът на ЕС в доста голям размер. Може би ще решите, че целта на нашия клуб е да издава вестник „Европа и ние” и с това се прекратява дейността ни, но... ще сгрешите. Преди три години клубът ни сложи началото на общо училищен , а миналата година и общоградски празник на 09. 05. – Денят на Европа. Традиция е на този ден да се провежда евро футболен турнир, дебати, свързани с идеята за интеграцията на България към европейската общност, както и множество конкурси за литературни произведения и рисунки на европейска тематика. Нещото, което ми се случи, а може би ми се струваше неосъществимо бе, това че през 2004 г. се реализира среща между клуба и министъра па европейските въпроси – Меглена Кунева. Срещата се осъществи в министерството на външните работи и в рамките на два часа г-жа Кунева отговаряше на въпросите на членовете на клуба, като по този начин ни разясни неяснотите ни относно интеграцията на България към ЕС.

Какви са били очакванията ми относно клуба в самото начало? Ами в интерес на истината идеята да участвам в този клуб ми се струваше примамлива и самата мисъл, че ще списваме наш вестник ме подтикна най-вече да се запиша, но никога не съм и мислила, че ще попадна в такава креативна среда като тази на клуба, та камо ли, че ще стигна до министерството на външните работи.

Сега като се обърна назад, не мога да кажа, че нещо от това, което ми се е случило ми харесва много повече от друго, мога да кажа единствено, че КЕВ ми повлия единствено по положителен начин и ми помогна да се развия в много отношения. Вярвам, че е така и с всички останали членове на КЕВ.

Горе